Студенти искат по-високи стипендии за успех
Студенти желаят по-високи стипендии за триумф
С типендиите за триумф на студентите би трябвало да бъдат сензитивно увеличени. За това настояха от Националното посланичество на студентските препоръки (НПСС) по време конгрес за висшето обучение, който се организира в Националната спортна академия (НСА).
Според Ангел Стойков от НПСС стипендията за триумф изостава 10 пъти
по отношение на докторантската. Освен това предходната седмица младежи сигнализираха за сериозен дефицит на средства във вузовете, с които да се подтикват отличниците. Над 1600 млади мъже и дами от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “
остават без стипендии поради неналичието на финанси.
Това се обуславя от неналичието на постоянен бюджет, с който парите трябваше да се актуализират, отчитайки и решението на Върховния административен съд, с което право на стипендия към този момент имат и учащите се в платена форма.
Към момента в Пловдив класирани за стипендия са единствено тези с триумф
над 5,85. Недоволството на студентите е подкрепено от управлението на университета, което за разлика от други вузове в страната не усили размера на стипендията и тя остана 105 евро месечно. От МОН разясниха, че поради снадки държавен бюджет няма параметри за увеличение на ресурса за стипендии.
Устойчиво
„ До 2030 година системата на висшето обучение би трябвало да е по-устойчива финансово “. Това мнение изрази проф. Лиляна Вълчева, ръководител на профсъюз „ Висше обучение и просвета “ (ВОН) при Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ), по време на полемиката в НСА.
„ Методиката за финансиране на висшите учебни заведения
по формулата за качество с увеличените коефициенти по професионални посоки и с критериите, които са заложени в Постановление 328, дават своите резултати “, съобщи още тя и добави, че 14 висши образователни заведения са подобрили своите резултати.
„ В първата група с високи приходи са към този момент 10 университета,
а за миналата година бяха шест “, разясни синдикалистът. Сред тях са Софийският университет „ Свети Климент Охридски “, Медицинският университет – София, Техническият университет – София, Пловдивският университет и други
Данните, които синдикалистът показа, сочат,
че от 2000 до 3000 евро е междинната брутна работна заплата в 10 висши учебни заведения. От 1500 до 2000 евро е междинната брутна работна заплата в 10 университета, а под 1000 евро са шест.
Наблюдение
„ Висшето обучение към този момент е една от най-наблюдаваните и най-оценяваните обществени системи “, разяснява доцент доктор Валери Апостолов, ръководител на профсъюз „ Висше обучение “ към КТ „ Подкрепа “. Според него без почтено заплащане ректорите не могат да привлекат млади фрагменти и да ги задържат. „ Трябва да има предвидимост в общественото финансиране. Поддържането и надграждането на механизмите
за качество би трябвало да бъде учредено на ясни и справедливи критерии “, добави Апостолов.
На събитието участваха още заместник-министърът на образованието и науката учен Николай Витанов, ректори на университети от цялата страна, както и представители на бизнеса. Акцент на форума бяха финансирането, качеството на образованието и нуждата от последователност в политиките за висше обучение.
Обединение
„ Думата „ обучение “ сплотява всички висши учебни заведения и би трябвало да разберем, че разделянето не е от изгода, а обединяването и приемствеността са нещото, което ни носи разцвет “, това сподели домакинът на форума проф. Красимир Петков, ректор на НСА. Той прикани за градивен разговор и шерване на потребни хрумвания.
Заместник-министърът на образованието и науката учен Николай Витанов
сподели, че през последните две години министерството е откликвало на всички позитивни начинания от страна на академичната общественост. „ Силно се надяваме самодейностите, които имаме в министерството, да бъдат продължени от идващите ръководещи,
с цел да продължим да работим с университетите “, сподели още заместник-министърът.
„ Качествено висше обучение може да се предлага единствено там, където има и научни проучвания “, сподели проф. Георги Вълчев, ректор на Софийския университет „ Свети Климент Охридски “ и ръководител на
Съвета на настоящите висши учебни заведения в Република България
(СДВУРБ). По думите му системата се нуждае от развиване и корекции, само че връщането към правилото на уравниловката ще бъде извънредно отрицателно за цялата система. Той акцентира нуждата от шерване на запаси сред университетите, активизиране на партньорството
с действителния бизнес и по-бързото внедряване на научните проучвания в действителната стопанска система.
„ Висшето обучение сякаш не е напълно действителен приоритет за политическия и публичен живот “, сподели доцент Борислав Великов, член на Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Той показа данни за заетостта на приключилите висше обучение, като съгласно Евростат 95,4 на 100 от тях са заети, само че едвам 59,6 на 100 работят на позиции, изискващи висше обучение – останалите работят на позиции, за които не се изисква тапия.
С типендиите за триумф на студентите би трябвало да бъдат сензитивно увеличени. За това настояха от Националното посланичество на студентските препоръки (НПСС) по време конгрес за висшето обучение, който се организира в Националната спортна академия (НСА).
Според Ангел Стойков от НПСС стипендията за триумф изостава 10 пъти
по отношение на докторантската. Освен това предходната седмица младежи сигнализираха за сериозен дефицит на средства във вузовете, с които да се подтикват отличниците. Над 1600 млади мъже и дами от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “
остават без стипендии поради неналичието на финанси.
Това се обуславя от неналичието на постоянен бюджет, с който парите трябваше да се актуализират, отчитайки и решението на Върховния административен съд, с което право на стипендия към този момент имат и учащите се в платена форма.
Към момента в Пловдив класирани за стипендия са единствено тези с триумф
над 5,85. Недоволството на студентите е подкрепено от управлението на университета, което за разлика от други вузове в страната не усили размера на стипендията и тя остана 105 евро месечно. От МОН разясниха, че поради снадки държавен бюджет няма параметри за увеличение на ресурса за стипендии.
Устойчиво
„ До 2030 година системата на висшето обучение би трябвало да е по-устойчива финансово “. Това мнение изрази проф. Лиляна Вълчева, ръководител на профсъюз „ Висше обучение и просвета “ (ВОН) при Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ), по време на полемиката в НСА.
„ Методиката за финансиране на висшите учебни заведения
по формулата за качество с увеличените коефициенти по професионални посоки и с критериите, които са заложени в Постановление 328, дават своите резултати “, съобщи още тя и добави, че 14 висши образователни заведения са подобрили своите резултати.
„ В първата група с високи приходи са към този момент 10 университета,
а за миналата година бяха шест “, разясни синдикалистът. Сред тях са Софийският университет „ Свети Климент Охридски “, Медицинският университет – София, Техническият университет – София, Пловдивският университет и други
Данните, които синдикалистът показа, сочат,
че от 2000 до 3000 евро е междинната брутна работна заплата в 10 висши учебни заведения. От 1500 до 2000 евро е междинната брутна работна заплата в 10 университета, а под 1000 евро са шест.
Наблюдение
„ Висшето обучение към този момент е една от най-наблюдаваните и най-оценяваните обществени системи “, разяснява доцент доктор Валери Апостолов, ръководител на профсъюз „ Висше обучение “ към КТ „ Подкрепа “. Според него без почтено заплащане ректорите не могат да привлекат млади фрагменти и да ги задържат. „ Трябва да има предвидимост в общественото финансиране. Поддържането и надграждането на механизмите
за качество би трябвало да бъде учредено на ясни и справедливи критерии “, добави Апостолов.
На събитието участваха още заместник-министърът на образованието и науката учен Николай Витанов, ректори на университети от цялата страна, както и представители на бизнеса. Акцент на форума бяха финансирането, качеството на образованието и нуждата от последователност в политиките за висше обучение.
Обединение
„ Думата „ обучение “ сплотява всички висши учебни заведения и би трябвало да разберем, че разделянето не е от изгода, а обединяването и приемствеността са нещото, което ни носи разцвет “, това сподели домакинът на форума проф. Красимир Петков, ректор на НСА. Той прикани за градивен разговор и шерване на потребни хрумвания.
Заместник-министърът на образованието и науката учен Николай Витанов
сподели, че през последните две години министерството е откликвало на всички позитивни начинания от страна на академичната общественост. „ Силно се надяваме самодейностите, които имаме в министерството, да бъдат продължени от идващите ръководещи,
с цел да продължим да работим с университетите “, сподели още заместник-министърът.
„ Качествено висше обучение може да се предлага единствено там, където има и научни проучвания “, сподели проф. Георги Вълчев, ректор на Софийския университет „ Свети Климент Охридски “ и ръководител на
Съвета на настоящите висши учебни заведения в Република България
(СДВУРБ). По думите му системата се нуждае от развиване и корекции, само че връщането към правилото на уравниловката ще бъде извънредно отрицателно за цялата система. Той акцентира нуждата от шерване на запаси сред университетите, активизиране на партньорството
с действителния бизнес и по-бързото внедряване на научните проучвания в действителната стопанска система.
„ Висшето обучение сякаш не е напълно действителен приоритет за политическия и публичен живот “, сподели доцент Борислав Великов, член на Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Той показа данни за заетостта на приключилите висше обучение, като съгласно Евростат 95,4 на 100 от тях са заети, само че едвам 59,6 на 100 работят на позиции, изискващи висше обучение – останалите работят на позиции, за които не се изисква тапия.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ